Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб. Ако обаче си бил на горския фестивал Беглика, посрещал си Джулая на морския бряг, празнувал си Еньовден в далечно и закътано село, танцувал си край езерата в Рила, обикалял си красотите на България далеч от големите градове или пък си благословен с приятели, които истински искат промяната, провидели са нейните контури и в един или друг аспект я живеят тук и сега, тогава този филм е точно за теб. Този уникален еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата, няма аналог в България, а вероятно и по света. Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части. Имаш първи и рядък шанс да го преживееш на голям екран, макар че поемаш риска да бъдеш променен. България, 2013, 163 мин Игрален документален, драма, цветен Продуцент, с
B разните епохи и при отделните народи, робството е взимало разни форми, но неговата същност и цел всякога и всякъде е била една и съща: чрез насилие да се подчинят индивидите от дадена човешка група или част от нацията под интересите и волята на една или няколко личности. Във всички времена и при всички народи трите вида подчинение са така съединени и преплетени помежду си, че те общо съставляват съществените черти на робството. Каквото название и да носи, то се явява едновременно под своите три вида: подчинение политическо, икономическо и духовно. Човек не може да бъде свободен икономически и духовно, ако е подчинен политически; той не може да бъде свободен политически и духовно, ако е подчинен икономически; също така той не може да бъде свободен политически и икономически, ако е подчинен духовно. За да бъде действителна, свободата трябва да бъде пълна; в противен случай – ако е частична – няма да бъде свобода, а робство, маскирано с названието „свобода“. При физическот
Реинвестирането е изключително важно за всеки бизнес. В България няма утвърдена практика да се влагат средства за подобряване на работата. Повечето работодатели предпочитат да изстискат каквото могат от ресурса на оборудването и персонала без да реинвестират част от печалбата си за обучение на кадри, иновации, поддръжка на инвентар или подобряване на условията на труд. Такива разходи подобряват качеството на труда и качеството на крайния продукт, независимо дали се касае за услуги, производство или търговия. Подобни икономии пряко възпират качеството и ефективността на бизнеса, което рефлектира както върху стойността на продукта, така и върху доходите на наетите работници. За никого не е тайна, че българите сме от най-зле платените в Европа. Знаем също и как се плащат осигуровки и отпуски. А и как стоят нещата с работното облекло, разходите за хигиена и безопасност на труда. По данни на Евростат за 2012 г. средно за ЕС на час работодателят плаща за труд 23.4 евро. За България цифр
Коментари
Публикуване на коментар