Стачката в Бобов дол и дългото чакане на институциите

Стачката на миньорите от Бобов дол приключи. Стачниците постигнаха искането си да им бъдат изплатени задълженията. Успяха, защото не се поддадоха на увещанията на КТ Подкрепа да излязат на преговори. Не се уплашиха от заканите на ръководството, че ще платят на всички без слезлите в мината. Техните колеги отвън не се поблазниха и подкрепяха стачниците докато управлението отстъпи. Отстъпи и под закъснелия натиск на институциите.
На Бойко Борисов му трябваха седем месеца в предизборна кампания да се намеси. И го стори когато стана ясно, че стачниците няма да отстъпят. Стори го на другия ден след като протестиращи излязоха по улиците на Варна и София в подкрепа на миньорите. Новинарският екип на БНТ обяви, че участниците в протестите намират исканията им за справедливи.
За сведение на държавната телевизия, обаче, изразилите солидарност демонстранти от Автономен работнически синдикат и Червено действие, а и всички нормални хора, едва ли някога са били на друго мнение. И след като Националната телевизия и премиерът дадоха зелена светлина, прокуратурата реши да си влезе в ролята като поиска Инспекция по труда да разследва. Питам се къде ли бяха инспекторите през цялото време.


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

"България, тази вечна ерес"

Изображение
Ако си доволен от живота си в Системата, този филм не е за теб. Дори ако скептично или цинично си приел Системата като единствено възможна, този филм вероятно не е за теб. Ако обаче си бил на горския фестивал Беглика, посрещал си Джулая на морския бряг, празнувал си Еньовден в далечно и закътано село, танцувал си край езерата в Рила, обикалял си красотите на България далеч от големите градове или пък си благословен с приятели, които истински искат промяната, провидели са нейните контури и в един или друг аспект я живеят тук и сега, тогава този филм е точно за теб. Този уникален еретичен филм за живота извън Системата, правен извън Системата, няма аналог в България, а вероятно и по света. Това е игрално-документално, музикално-антропологично, научно-магично, еко-анархо-утопично пътешествие в релеф от 8 части. Имаш първи и рядък шанс да го преживееш на голям екран, макар че поемаш риска да бъдеш променен. България, 2013, 163 мин Игрален документален, драма, цветен Продуцент, с
Прочетете още

Предвестници на бурята

Изображение
B разните епохи и при отделните народи, робството е взимало разни форми, но неговата същност и цел всякога и всякъде е била една и съща: чрез насилие да се подчинят индивидите от дадена човешка група или част от нацията под интересите и волята на една или няколко личности. Във всички времена и при всички народи трите вида подчинение са така съединени и преплетени помежду си, че те общо съставляват съществените черти на робството. Каквото название и да носи, то се явява едновременно под своите три вида: подчинение политическо, икономическо и духовно. Човек не може да бъде свободен икономически и духовно, ако е подчинен политически; той не може да бъде свободен политически и духовно, ако е подчинен икономически; също така той не може да бъде свободен политически и икономически, ако е подчинен духовно. За да бъде действителна, свободата трябва да бъде пълна; в противен случай – ако е частична – няма да бъде свобода, а робство, маскирано с названието „свобода“. При физическот
Прочетете още

Митът за "неработенето" и как всички губим като го повтаряме

Изображение
Реинвестирането е изключително важно за всеки бизнес. В България няма утвърдена практика да се влагат средства за подобряване на работата. Повечето работодатели предпочитат да изстискат каквото могат от ресурса на оборудването и персонала без да реинвестират част от печалбата си за обучение на кадри, иновации, поддръжка на инвентар или подобряване на условията на труд. Такива разходи подобряват качеството на труда и качеството на крайния продукт, независимо дали се касае за услуги, производство или търговия. Подобни икономии пряко възпират качеството и ефективността на бизнеса, което рефлектира както върху стойността на продукта, така и върху доходите на наетите работници. За никого не е тайна, че българите сме от най-зле платените в Европа. Знаем също и как се плащат осигуровки и отпуски. А и как стоят нещата с работното облекло, разходите за хигиена и безопасност на труда. По данни на Евростат за 2012 г. средно за ЕС на час работодателят плаща за труд 23.4 евро. За България цифр
Прочетете още